Учудване от съществуването

или защо наричаха колата ми "сократмобил"

Споделям един текст от изминалото лято, който кратко и есеистично опитва да покаже, че философията може да ти донесе по-широка перспектива към живота и дълбоко удовлетворение и удивление от осъзнатото и отговорно невежество. ;)

* * *

В момента, в който пиша това, ходя по земята вече от точно 26 г., 7 м. и 5 дни. През цялото това време разбирах, разбрах и още разбирам, че не разбирам всичко. Че винаги има и още. Което имплицира, че не зная нищо. И затова съм философ.

Всеки може да знае какво знае, но не всеки — какво не знае. И след многократни размишления по въпроса “защо тогава да зная?”… изводът ми е: всичко това е удивително.

Това, че не знам, по сократически ми се струва най-висше знание и цяла привилегия. Знаещите са истински плашещите за мен. Знаят, че са прави, а ти не си. Или знаят, че причини не ги интересуват. Знаят защо си глупак, а те — не. Или дори защо заслужаваш бой. Знанието е страшно… (Може би знаят и за коя партия да гласуват…)

А аз толкова се влюбвам в такива неща, които не зная. Стават ми едни интригуващи…

Примерно, 'що има нещо вместо нищо… ама чакай, сигурен ли съм, че е нещо или само си го мисля… ама чакай, сигурен ли съм, че мисля. Не знам. (Тези са само за игра и разгрявка.)

Други примери. Всичко е с толкова перфектен и прецизен дизайн, че да функционира. Значи има дизайнер!? Но, ако е истински дизайнер, ще си направи бранд, и ще го продава. Ама пък, ако е такъв, той е само един дизайнър и няма смисъл(на кого) да продава. Как го е измислил всичко… не знам.

И в по-малък мащаб. Как съм бил най-бързото сперматозоидче. T'ва, което е било на второ място колко различна личност би било?… Дали му е станало тъпо на второто?… Дали му се е живеело, дали ми е завидяло за момент? Или просто не е “мислело” нищо?… Не знам.

Не знам и как не си начупих тялото, когато си начупих колата. Не знам значенията на много думи. Не знам как и защо, но ме удивляват някакви поетични неща, които не мога да описвам поетично — като например смъртта и раждането на деня (т.е. игреви и залези); онези пъти, в които тревата е твърде зелена или пък облаците имат интересни форми и цветове. Не знам почти нищо за високите планини и за дълбоките океани, за жените, за човеците. Не знам.

И други неща не знам. Най-много не знам как така е така, че да не мога да знам. Но знам, че не мога. И че не е нужно.

Не знам. Но много се радвам, че не зная. (Щото, ако знаех, нямаше да съм смъртен, и нищо нямаше да е интересно или вкусно; или пък… ако знаех, щях да искам да набия някого). Ако знаех, нямаше да осмислям човешкото си преживяване както сега — във философски контекст.

Това, което остава, е да позная познаваемото.

П.с.: Мжд, не знам и дали водата е мокра…

29.06.24 г.