Къде живях и за какво

Живот в Силистра

Последните 4 години и 8 месеца живея тук. Последните 3 години и 2 месеца съм учител. Пиша това в средата на ноември…

Надзирател на самия себе си

Хенри Дейвид Торо в най-известното си произведение “Уолдън“ пише:

Понякога недоумявам как може да сме толкова лекомислени, че да отделяме цялото си внимание на тази груба и някак непривична за нас проява на потисничество, като поробването на негри, когато и Северът и Югът са под игото на такива жестоки и изтънчени поробители. Тежко е да имаш надзирател северняк, още по-тежко е с южняк, но най-тежко е да бъдеш надзирател на самия себе си. Ще ми разправят за божественото в човека! Та погледнете коларя, който ден и нощ кара стока на пазара - да не би в него да има нещо божествено? Най-висшият му дълг е да нахрани и напои конете. Защо да се замисля за живота си, нали стоката го чака! Какво му е тогава божественото и безсмъртното? Вижте го как се свива и трепери, как вечно от нещо се страхува - той не е нито безсмъртен, нито божествен, а роб и пленник на своето собствено мнение за себе си, изградено от собствените му постъпки. Общественото мнение е нищожен тиранин в сравнение с личното. Съдбата на човека се определя от това, което той сам мисли за себе си…¹

част от корица на Уолдън

Докато четях горното, внезапно дойде епифанията, че съм попаднал под собствения си надзор. Мислите на човек произтичат от убеждения, които са нещо по-трайно, а те се формират през дълги периоди от време. Колкото по-стари са убежденията, толкова повече време са имали да се затвърдят, а ако са формирани през първите седем години на живота ти, още по-добре.

(Не се оплаквам от първите седем години на живота си, но допускам, че са създали някои грешни и вредни впечатления у мен за мен самия.)

Като учител си длъжен да се надзираваш. Буквално е дълг, и то към обществото. Не можеш да бъдеш келеш, нито тиранин, нито неетичен, нито по възможност саморазрушителен. Но като че ли дълг² е остаряла дума…

Не съм сигурен дали запазвам кохерентност в изложението си, но това, което опитвам да кажа е: социалната отговорност е нещо, което ме изгради ужасно много, но усетих как ме изморява заради демографските характеристики на моя Конкорд. И това означава, че когато ме срещнеш на улицата, срещаш учителя си, когато ме видиш, виждаш “господина”. И аз показвам на всички “господина”. Защото мога. Защото трябва (редно e). Така де… знам защо е нужно.

Но “Г-н Иво Димов“ се превърна в нещо като Слим Шейди.