Сговнясването на интернета
опит да различа дистопия от параноя
Този пост се зароди, когато влязох в reddit, за да потърся утеха, че не само аз съм раздразнен. Така попаднах на теорията за мъртвия интернет. Според нея неусетно (а може би от самото начало) интернетът е технология за контрол на населението, в която всеки човек достъпва предимно (или изцяло) информация генерирана от ботове и курирана специално за всеки от нас, така че да предотвратява нежелани от властта наши действия. (Има доста аргументи за това, виж и уикипедия.1)
Искам набързо да “рантна” относно състоянието на т.нар. “дигитален свят”. От какво съм раздразнен? Ще разгледам няколко основни момента:
Покваряването на социалните мрежи
Агресивнта реклама
Tворците и публиката
Носителят е съобщението
Линия в пясъка?
Покваряването на социалните мрежи
Всъщност съм говорил за това и преди — има важни преводи на Джарън Лание (Ланиър) и Джо Краус в стария блог, — но ще обобщя важното.
Социалните мрежи се появяват като иновация и технология “на бъдещето” с добродушната идея да социализират младежи в университетски кампуси. Отначало е интересно и вълнуващо до около края на първото десетилетие на настоящия век, когато се променя бизнес моделът.
Пари се правят с реклама, реклама се гледа с внимание, а внимание се задържа с всички средства — включително на експертните психолози и бихевиористи.
Появяват се много нововъведения, като:
алгоритмичен “поток” (feed) вместо хронологичен
Това означава, че някога преди… (в митологичното време на полубогове и герои, когато са се раждали настоящи гимназисти…), винаги когато презаредеше фейсбук, най-отгоре се появяваше едно и също нещо, освен ако някой от приятелите не е споделил нещо в последните секунди. Хронологичен, както знаем, значи “времеви”. Най-отгоре беше най-новото, а не най-интересното за теб според алгоритъм, който следи поведението ти.
like бутон
Възможно е това да ви изненада или да не помните, че сте забравили, но отначало е имало (имаше) само бутони за “коментар” и “споделяне”. Бутонът за харесване добавя елемента на “измерване” на общественото мнение и те кара да следиш как “се представя” публикацията ти. Хм… колко ли “лайка” си събрал?
безкраен “поток” (feed) и refresh движението (движение за презареждане)
В същото това митично време дори гугъл резултатите имаха страници. Шегата беше: Ако не е в първите 10 страници на Гугъл, не съществува/няма да го намериш. Вече няма страници, няма край (какъвто всетниците и телевизионните емисии новини имат). А всъщност бързото движение с палец, с което презареждаш безкрайния поток, може да се оподоби на дърпане на ръчка в казино. Т.е. търсиш награда. Трябва да играеш още.
размиването на границата
Всичко изброено довежда до един, според много носталгично настроени хора, тъжен и необратим феномен: Границата между реално и виртуално беше размита. Преди това всеки имаше никнейм и аватар. Считаше се за опасно да използваш реални данни като имена, снимка и рождена дата. Докато не се доверихме на корпорациите. И с това “Златната ера”2 на интернета приключва.
Агресивнта реклама (Ти си стоката)
Споменах го по-горе. Настъпи монетизация на всичко.
Най-посещаваните “места” са корпоративна собственост, всичко е агресивна продажба, т.е. всичко е реклама.
Вниманието е продуктът. Някой дава пари на корпорациите ти да видиш рекламите. Корпорациите продават очите ти. Т.е. вниманието. И го задържат чрез споменатите методи.
Всеки втори (а понякога по-често) пост е реклама. Купи абонамент (youtube premium или инстаграм и т.н), за да не виждаш реклами. Тези, които ти показахме. Иначе всичко е безплатно.
Ескперти се тревожат за психологическите последствия върху подрастващите, а и върху възрастните. Растат опасения от “разпад на социалната тъкан” и политическа поляризация. Думата на годината е brain rot (ffs).
Според различни източници порнографията съставлява между 20 и 70% от интернета. Вероятно напоследък е малко по-малко заради всички “създатели на съдържание”, но пак е със сигурност много.
Няма да споменавам каква “боза” са безплатните мобилни игри, които се предлагат, разбира се, с реклами и с “казино трикове”, които да те задържат в тях.
За финал, най-изгнилото нещо е краткото съдържание — т.нар. Шортове (тикток, инстаграм рийлс, ютюб шортс). Които доказано предизвикват невъзможност за концентрация.
На този фон средното време на екрана (само на смартфоните ни без други екрани) расте всяка година.
Tворците и публиката. “Триумфът на масите“
Всичко води до другият ужасно дразнещ проблем. Влиянието върху творците и публиката.
Разпространи се идеята, че “всеки може да изгради публика и да ѝ продава продукта си”. Като това може да е развлечение, обучение, изкуство или някакъв друг вид стока и услуга.
Типично е подходът да е еднотипен и предвидим. С “кликбейт” заглавия и с повтарящи фрази като “Изгледай това видео докрай, за да разбереш как…” или “Поръчай си книгата/курса/тениската ми” и т.н.
Всеки продава. И продава по един и същ банален, но работещ начин. И работещ, защото таргетира безкритичното мнозинство.
Освен всичко, създава се изкуствената нужда от “бълване” на още “съдържание”, за да се поддържа зрителски интерес и да се генерира постоянен приход от реклами.
Това води до ниско качество, повторения, някаква “форсираност”, фалшиво чувство за значимост и постоянно убеждаване на публиката, че тя се нуждае от продукта.
Може би това е Триумфът на масите или поне част от него.3
На заден план остава искреното желание да споделиш информация, която те вълнува. С характерните за това действие (1) спонтанност и (2) липса на скрит подтик към действие (т.е. да няма рекламен елемент).
Носителят е съобщението (The Medium is the Message). Какво да избягваме?
Този и следващия параграф дължим на Гърби.4
В своето видео ютюбърът Гърбърт ни напомня, че всъщност медията е съобщението. Носителят на дадена информация има по-голяма тежест от самата информация.
Възможно е да има невероятно интелигентни, креативни или забавни идеи в шортовете, които гледаме. Но всъщност това, че гледаме шортове е много по-тежка вреда от малката полза, която сме открили (и която вероятно използваме за оправдание, но е bullshit).
А и, ако дадена идея е важна и ценна, вероятно ще я откриеш другаде и по-добре обяснена, по-задълбочена.
На изображението виждаме скала на носителите, които е важно да избягваме. Най-червени са порнографията и шортовете. След тях, в жълто, са останалите сайтове, които предлагат съдържание чрез алгоритъм —Facebook, X, Youtube и т.н. По-малко ужасни са Netflix и Spotify, които също ползват алгоритми, но имат по-малка тежест при избора ни. И най-подходящи са носители от праисторическото време — като книги и посещения на концерти, театри и може би кина.
Оказва се, че в гимназията, когато сме играли по 5 часа на комп, сме били по-добре от днешните тийнейджъри, ‘щото сме били преди това неразсеяни на училище и в парка, и след това сме вършили случайни актове на вандализъм, и сме слушали метал спокойно заедно (без brain rot). Което е доста смешно. Защото и това не е било най-доброто използване на време.
Линия в пясъка?
В по-стар пост казах, че пиша заради самото писане. Това е така. Обаче отказвам да пиша заради публикуването на текстове. Защото и аз, подмамен от интереса ми към идеите, удовлетворението от работата със слово, и повтарящата се пропаганда как: “сега е времето да си творец“, “интернетът ти дава много възможности за достигане до хора“, “изгражай публика и после ѝ продай нещо“ и пр., попадам в капана, който описах по-горе. Казвам си, че ще публикувам редовно.
Истината е, че: (1) нямам какво толкова да кажа; (2) случва се да имам, но (3) ако имам и е качествено, то не е толкова често, колкото си представям. В биологията, генетиката, еволюцията (или която и да е най-подходящота от тези думи за продължението на мисълта) има две основни стратегии за оцеляването на генетичната информация: количествена и качествена.5 Сред цялото това количество има моменти, в които съм доволен от оригиналността и евентуалната полезност на някои текстове. От други — много по-малко (не “никак”, а “по-малко”, ако ги сравнявам).
Затова ще окажа уважението да покажа на хората, които ми се доверяват, най-доброто. С предварителна селекция, която отнема време.
А освен за тях, ще го направя и за себе си — за да не си поставям очаквания каквито водят до неизбежно разочарование от неизпълнението им. Не че искам да намаля амбициите си, но не пиша full time, така че няма да се държа все едно не е така.
Благодаря за вниманието. Stay humble.
Използва се за периода след като получаваме достъп до интернет вкъщи и преди да се появят социалните мрежи. Време на форуми и независим youtube — “дивия запад“ на интернет. Използвам понятието от следното видео: The Golden Age of the Internet Is Over
Слушах д-р Ценков на обучение по Гражданско образование в Силистра. Видях, че е писал такава книга. Не съм я чел.
Проверих го и всъщност е много интересно. Това са R- и K- селекции при оцеляването на видовете изразено през възпроизводство. Източник: R-Selected vs K-Selected Species. Тук минаваме на К-селекция.