Защитна реч за събстак
как изглежда дигиталният ми живот
В тази статия ще “защитя” (без някой да го напада) събстак като платформа и с това по-скоро искам да я препоръчам. Ще разкажа с примери защо според мен работи добре. В края ще предложа допълнителни стратегии за “спасяването” от интернета (продължение на “сговнясването”).
Какво е “събстак”?
Събстак е нова медийна платформа, която би могла да се нарече “социална” поради прилики с класическите примери, но е различна с това, че е фокусирана върху творчество, дълго по форма и обем предимно текстово съдържание, идеи и лесно формиране на общности и комуникация около тези идеи и техните автори. Всичко това — без реклами и манипулация.
Освен личен профил и “фийд” с бележки, човек може да създаде собствен “събстак” (нещо като страница, “свое място в сайта”), към който създаваш имейл бюлетин и самата платформа ти помага с настройването и интерфейса на всичко това. Това, което се иска от автора, е да бъде автор. Процесът на правене на сайт и механиката на събиране на имейл публика са максимално превърнати в удобна заготовка.
какво казва уикипедия за събстак?
Substack is an American online platform that provides publishing, payment, analytics, and design infrastructure to support subscription-based content, including newsletters, podcasts, and video. It allows writers to send digital content directly to subscribers.
какво събстак казва за себе си?1
“Обещанието” на събстак в собствения им сайт е, че екипът създава “нова медийна екосистема” и място за култура (“Substack is the home for great culture”). Освен това, както по-горе казах, изпълнява другото си обещание:
A Substack combines a website, blog, podcast, video tools, payment system, and customer support team — all integrated seamlessly in a simple interface. We handle the admin, billing, and tech so you can focus on making your best work.
Тези две неща ми се струват честни в сравнение с манипулативните покани: “приближаваме те до хората и нещата, които обичаш” и “посветени сме да създадем безопасна общност” на Meta в Instagram.
какво казва CEO-то на събстак?
Тук е мястото да споменем изрично бизнес модела и връзката с проблема дезинформация/алтернативни медии. Вижте интервю преведено на български тук.2 Интервюто препотвърждава, че фокусът е върху творчеството, но и че чрез директното плащане на писатели, към които се абонира, читателят се превръща в директен клиент:
Substack е алтернативен бизнес модел, при който читателите се абонират директно за писатели, на които имат доверие и им плащат директно, което означава, че в крайна сметка те са клиентът. Един вид, читателите наемат и уволняват авторите, на които имат доверие. Вид алтернативна екосистема на подкрепяните от реклами социални медии, които познаваме.
Крис Бест добавя:
ако сте автор, ние ви казваме, „ето, пишете в това поле и ако нещата, които напишете в него са достатъчно добри, можете да създадете собствена медийна империя“
Звучи ми като добра сделка. Приходите на платформата биват процент (може да се каже неголям) от приходите на авторите.
Какъв е моят опит?
Мога да кажа само, че съм възхитен от две неща:
начинът, по който сайтът/приложението ми помогнаха да имам повече читатели — като ме улесниха технически (бюлетин, оформление);
“социалния климат” в сайта: това ще рече мийм културата и окуражителните бележки.
Моята история със сайта (свръх-накратко)
Мигрирах тук миналия ноември. За 10 месеца утроих относително краткия си списък с имейли от <30 на ~100, който бях започнал да изграждам с изключително бедната и съсипана от Google платформа Blogger (преди blogspot). (Надявам се след време да се върна на този пост и да си кажа: хе-хе, какви числа.)
Хората “наоколо” (в сайта), техническото улеснение и това да виждам, че изглежда добре като форма, а не само по съдържанието, което е мой принос и да речем си харесвам, бяха голяма мотивация.
А относно хората…
Малка галерия на “мийм културата” на събстак
Темите са: Дори да пиша за трима, аз пиша; Прекрасно е да пишеш дълги параграфи без да спираш; “лайкове” и “последователи” тук имат в пъти по-голяма тежест от тези във фалшивите други медии; Чувстваме се “интелектуално” и др.
Но и най-важното: Има качествен, а не количествен подход. Което внася хуманност в процеса. (в една от картинките: “Може да имаш 1000 четения и да са глупости; може да имаш 10 и да е силно и смислено”).
Спасяването от интернета
Заради различния и по-хуманен бизнес модел, събстак е единствената социална мрежа (в пълния смисъл на думата), която ползвам. Тя има бележки, профили и директни съобщения. Но философията ѝ, различният тип реклами и отсъствието на манипулация от самата платформа я правят не само приемлива, но и препоръчителна.
“Спасяването” от интернета засяга въпроса: какво друго правя с интернета? То е да намирам заместители на по-токсичните места в него, в които много от нас (включително и аз преди време) сме заседнали. (За мен те са окей, ако ти трябват по работа, но рядко — за лични цели.) В изреждането не влизат нещата, които ползвам служебно, а само доброволните.
Често възражение е “ама там си пиша с приятели”. Можеш да си пишеш по приложения за писане, лол :O — facebook messenger, viber, whatsapp. Сега, две от тези три са на Meta, което малко обезсмисля усилието, а другото (viber) също прави злоупотреби с реклами и рекламни съобщения. Затова моето решение за чат е: Signal. (open-source алтернатива).
За социална мрежа, както целият пост обясни: Substack.
За кратки видеа (защо са зли няма да обяснявам, виж “сговнясването”): подкастове и музика (по възможност на цели албуми, Spotify е мое нещо, но има и аудиокниги и други добри приложения).
За дълги видеа и особено youtube (ютюб също за съжаление се превърна в много тъпо място с много пълнежи: сериали и филми.
(Алтернатива на екрани: книги (да, тази вредна и опасна за мозъка, тялото и очите дейност).)
Така е структуриран понастоящем моят дигитален интернет живот.
Поздрави.
Иво
welcome-страницата на substack: https://substack.com/welcome